Отминали приятели


Редицата приятели, с които
говорехме за малката ни истина
отминаха във времето сърдито,
оставили след себе си отварата
на някаква човешка проста искрица,
спасила се сред хилядната гмеж
на конюнктурата всепобеждаваща,
измътила в гнездото си покварено
един смърдящ гърмеж.
Къде се скитате, приятели на мойто време ?
Нима не ни съпътстваше  в болката
и доносът в свещения си креп?
Нима ще се намръщим на двуколката,
скрибуцаща с насмешка към блаженото ?
Приятели, отминали в бездната,
простете ми за подлата шега.
Простете ми за вашето изчезване.
Бъдете голи само пред смъртта!
За нас животът се оказа тесен.
Животът ни бе просто кат мъртвец.
Проклинам ви  - и в гроба ще съм бесен,
ако говорите с приятеля - подлец!
Напред
Затвори
Принтирай
Назад