Среща


Със злобата явно и ясно се срещнах.
Със злобата просто усетих контакт.
За злобата можех да мисля до вечност
а тя се оказа един нужен факт.
С блазирани хора събра ме животът.
От туй не спечелих и капка живот.
Приветствия, чест, благодарност получих -
признавам, и все пак какво ?
Какво е, че дишаш сред толкова мъртви.
Убий ги, заклинам те, в твойте гърди.
Не е ли човекът, тоз, който
те носи, убива, и пак се плоди.
О, нека да пазим мигът на живеца
с престорена храброст пред смъртния праг.
Тъй страшно е дълъг съня на мъртвеца
и тъй страшно е кратък дъхът ни все пак.
Не е ли убийствено някак и страшно,
че уж си загинал с червения мак!
Не е ли туй подлост, че някак си грешно
си сложил снагата си в друг саркофаг.


19 декември 1986 г. ;03.30ч.
Напред
Затвори
Принтирай
Назад