Асансьор
на един познат
Обичам тази лунна нощ
когато всичко е заспало
и само в някакъв разкош
един самотник свети в бяло!
Той бди над всички ни в нощта
и с простосмъртност поетична
оглежда простите неща
на нашата отминала себичност!
Той просто всякога живей
във нестандартен свят
и странно някак си люлей
съдбите ни в кръговрат.
Обича хората, приема
във себе си и гад, и свят,
от никой нищо не отнема,
защото е в своя свят.
Той тихичко скрибуца нежно
от мрак и светло озарен,
лети в простора безметежно
като повтаря все един рефрен,
на който никой не приглася.
И всеки в своя бърз живот
оставя го почти безгласен,
преследващ своя нов възход.
15 юни 2003г.; 03.34 ч. у нас
на един познат
Обичам тази лунна нощ
когато всичко е заспало
и само в някакъв разкош
един самотник свети в бяло!
Той бди над всички ни в нощта
и с простосмъртност поетична
оглежда простите неща
на нашата отминала себичност!
Той просто всякога живей
във нестандартен свят
и странно някак си люлей
съдбите ни в кръговрат.
Обича хората, приема
във себе си и гад, и свят,
от никой нищо не отнема,
защото е в своя свят.
Той тихичко скрибуца нежно
от мрак и светло озарен,
лети в простора безметежно
като повтаря все един рефрен,
на който никой не приглася.
И всеки в своя бърз живот
оставя го почти безгласен,
преследващ своя нов възход.
15 юни 2003г.; 03.34 ч. у нас
