БЕЛОТА
Съвсем прошарено живея
в утробата на своя лик.
Очаквам и да побелея
за Мефистофeлския миг.
Тя, белотата всемогъщо
стъпва в своя път свещен.
И вярваш ли, че пак си ти,
от оня, отминалия ден.
А мислиш ли, че някой просто
е сложил бялата боя?
О, дай ми, Боже, дай ми още
чрез теб до край да побелея!
Да, бил съм някога красив,
но във това не бих се вдал!
Перчемът ми е още сив,
а искам той да бъде бял!
26 януари 1996г. 23:00ч.
Съвсем прошарено живея
в утробата на своя лик.
Очаквам и да побелея
за Мефистофeлския миг.
Тя, белотата всемогъщо
стъпва в своя път свещен.
И вярваш ли, че пак си ти,
от оня, отминалия ден.
А мислиш ли, че някой просто
е сложил бялата боя?
О, дай ми, Боже, дай ми още
чрез теб до край да побелея!
Да, бил съм някога красив,
но във това не бих се вдал!
Перчемът ми е още сив,
а искам той да бъде бял!
26 януари 1996г. 23:00ч.
В оригинал