Чудовището
Глупакът в своята несъизмеримост
постига всичко като ежедневие.
Не е ли туй охолно съвършенство
на вътрешното негово безвремие.
Той тихомълком се провира
да види и да чуе туй онуй,
да шепне, да следи и да подсказва,
да бъде идол, после да наказва
като вековен жрец във храм.
Едно за него свято е - мълвата.
И подобно древен господар
привиква своя Велзевул на стража
да пази, да прикрива, да обича
отколешната собствена мечта
да бъде първи властелин в света.
Глупакът в своята несъизмеримост
постига всичко като ежедневие.
Не е ли туй охолно съвършенство
на вътрешното негово безвремие.
Той тихомълком се провира
да види и да чуе туй онуй,
да шепне, да следи и да подсказва,
да бъде идол, после да наказва
като вековен жрец във храм.
Едно за него свято е - мълвата.
И подобно древен господар
привиква своя Велзевул на стража
да пази, да прикрива, да обича
отколешната собствена мечта
да бъде първи властелин в света.
