Двойка
Тя ми казва - „пияница”,
аз й казвам - „поет”!
Тя - със сутрешна баница,
аз отново - „поет”!
Тя ми казва „отивам си” ,
аз - безкрайно унил!
Тя се връща -„прибирам се”,
но поетът е в стил!
Тя отива на работа
и потъва сама -
тази сутрешна работа -
до един или два!
Тя ми даде живота си
аз пък - нищо, уви !
Някой каза отгоре ми -
два живота и ти!