Грях
В несретата отчайващо зловеща
на тоз непредсказуем Божи век
те питам, Господи, с душа гореща
роди ли ти поне един човек,
от който да се раждат и множат
човеци, а не хора посивели
и с устрема на птици отлетели
да казват „ добро утро” на греха.
Грях ли е да казвам „да” тогаз,
когато и душата го не иска
и в пазвата си мъничка да стискам
възбудения свой екстаз.
Грях ли е, че толкоз време чакам
да лумна като лава от утроба
и без да се усетя - сам в гроба
с душата си да осветля и мрака.
Грях ли е, че миналото тъмно
не ме извлече на някаква пътека
и да родя, когато се разсъмне
един титан с прозвище „човек”.
Да, грях е, че тъй малко ти поисках,
а трябваше да чакам просто всичко!
Нали свещица в себе си притискам,
нали съм твоя малка, Божа птичка!
21 Октомври 1997, у нас
В несретата отчайващо зловеща
на тоз непредсказуем Божи век
те питам, Господи, с душа гореща
роди ли ти поне един човек,
от който да се раждат и множат
човеци, а не хора посивели
и с устрема на птици отлетели
да казват „ добро утро” на греха.
Грях ли е да казвам „да” тогаз,
когато и душата го не иска
и в пазвата си мъничка да стискам
възбудения свой екстаз.
Грях ли е, че толкоз време чакам
да лумна като лава от утроба
и без да се усетя - сам в гроба
с душата си да осветля и мрака.
Грях ли е, че миналото тъмно
не ме извлече на някаква пътека
и да родя, когато се разсъмне
един титан с прозвище „човек”.
Да, грях е, че тъй малко ти поисках,
а трябваше да чакам просто всичко!
Нали свещица в себе си притискам,
нали съм твоя малка, Божа птичка!
21 Октомври 1997, у нас
