На един дъх
Обречен на почуда,
захласнато омаян,
сред тягостна полуда
на шепота в безкрая,
отритнат от Всемира,
но верен пак на Бога,
възпявам тъжно с лира
съдбата си жестока.
Искрящ сред горди,
вопиющи екстази
на плачещи акорди
и отминали талази
на младост непрогледна -
пътеводител в мрака,
с една любов победна
що болката изплака
те срещнах теменужен
със Смирненски в ръката.
Полъхът ти южен
отмина в тишината,
на Тракия вълните,
разпенени в морето,
предлагат си гърдите
петте от Филибето.
И вярата ми
като Слънцето засвети,
отблъскваща покварата,
обичаща поетите,
мечтаеща обятия,
разбиваща проклятия,
копнееща разтуха
и сред многото мъчения
в свойта орис глуха
намирам аз прозрения.
Към тебе, о Боже,
отправям свойте песни
та Дявол да не може,
яхнал химните чудесни
от Сатана нищожен,
на Ангел да се стори -
събличащ свойте кожи,
обличащ чужди честни
и с повече лъжения
въз трона Ти да скочи
и на главата си рогата
божествената Ти корона
да положи.
27 октомври 1979 г.
3.45 ч. София „Дунав” 1
Обречен на почуда,
захласнато омаян,
сред тягостна полуда
на шепота в безкрая,
отритнат от Всемира,
но верен пак на Бога,
възпявам тъжно с лира
съдбата си жестока.
Искрящ сред горди,
вопиющи екстази
на плачещи акорди
и отминали талази
на младост непрогледна -
пътеводител в мрака,
с една любов победна
що болката изплака
те срещнах теменужен
със Смирненски в ръката.
Полъхът ти южен
отмина в тишината,
на Тракия вълните,
разпенени в морето,
предлагат си гърдите
петте от Филибето.
И вярата ми
като Слънцето засвети,
отблъскваща покварата,
обичаща поетите,
мечтаеща обятия,
разбиваща проклятия,
копнееща разтуха
и сред многото мъчения
в свойта орис глуха
намирам аз прозрения.
Към тебе, о Боже,
отправям свойте песни
та Дявол да не може,
яхнал химните чудесни
от Сатана нищожен,
на Ангел да се стори -
събличащ свойте кожи,
обличащ чужди честни
и с повече лъжения
въз трона Ти да скочи
и на главата си рогата
божествената Ти корона
да положи.
27 октомври 1979 г.
3.45 ч. София „Дунав” 1
