Недостигнатият рожден ден
„Дано омарата на мойта безнадеждност
се влее в твоята безкрайност
и само тишината да е нежност,
която да заспи в своята безкрайност”.
Радко Дишлиев
Едно момче в мрака
си гасне като фенер бездомен.
То вижда с очите на Всемира
и чака болезнена заблуда
да ороси свещения му порив.
Сълзата му умишлено се сгуши
в молитвите към Бога -
„ ще мога, пак ще мога…
Ще мога зари от небосклона
да сваля - дари да се надсмея.”
Седи си мълком сам на клона
в очакване зората да го сгрее.
Беден е и във бедността му
царува неговото тайнство.
Отива се едничък непотребен
като едно единствено богатство.
1 юни 2009г.
„Дано омарата на мойта безнадеждност
се влее в твоята безкрайност
и само тишината да е нежност,
която да заспи в своята безкрайност”.
Радко Дишлиев
Едно момче в мрака
си гасне като фенер бездомен.
То вижда с очите на Всемира
и чака болезнена заблуда
да ороси свещения му порив.
Сълзата му умишлено се сгуши
в молитвите към Бога -
„ ще мога, пак ще мога…
Ще мога зари от небосклона
да сваля - дари да се надсмея.”
Седи си мълком сам на клона
в очакване зората да го сгрее.
Беден е и във бедността му
царува неговото тайнство.
Отива се едничък непотребен
като едно единствено богатство.
1 юни 2009г.
