Радко Дишлиев - За Невена Коканова

Жажда


                       „Посвещавам тази сантиментална ода
                       на прочувствения и неимоверен талант,
                       чар, обаяние,трансцеденталност,
                       нестандартност, магнетизъм, възвишеност,
                       митичност и сексапил на
                       извънземната Невена Коканова”.
                                                                 Радко Дишлиев

С невероятно нещо съдбата ме примами -
да бъда обграден със все елитни дами.
Да плувам сред любови на хиляди момичета
и с рицарски поклони да ги дарявам с кокичета.
Но сал една госпожица във госпожа преминала
под ириса ми жалостен е кат сълза застинала.
Не ме погледна никога с окото на жена.
Пред нея коленичил бях,
но тя не ме позна, не ме позна!
Минаваше край мене и поглед не отвърна,
а исках нейде тайно поне веднъж да я прегърна.
Мечтаех във компания да викам до забрава,
че не ли ръб на устните аз имам оттогава!
Да слушам и на сън черковните камбани
и дълго да повтарям „Бъди щастлива, Ани !”
Как искал бих и аз да съм кат древен Казанова,
а ти да си все същата Невена Каканова!

                                     С много любов, нежност, очакване и жажда
                                                         потърпевшият Радко Дишлиев
25 януари 1999г.

P.S Стихотворението е написано по повод 60-годишнината на актрисата. Няколко месеца по късно непрежалимият композитор Морис Аладжем по молба на Радко написа музика.
„Жажда” се роди като песен в изпълнение на Джаз Бенда на Българското радио и на Радко Дишлиев. Невена Коканова получи с вълнение този необичаен подарък малко преди да тръгне завинаги нагоре.