Пречистен / Очакване /

                                  „Ефир са вечните утра…
                                  там, някъде сред тях
                                  те води и смъртта”          
                                                Радко Дишлиев.
         
Моите очи са бледо кървави.
Моите очи са кървави.
Моите очи са страшно кървави
и  от тях не плаче нищо.
Моето сърце кърви.
Моето сърце болезнено кърви.
Моето сърце се пръсва
в света на нищото
Моята душа скимти.
Моята душа болезнено скимти.
Моята душа вопиющо скимти.
Духът ми изригва от Нищото
пречистен и лек
и потъва в мрака на Нищото.
Назад остава студения спомен,
че всичко е свършено,
че всичко е Нищото.


21 ноември 1987г. 4.00ч.
Напред
Затвори
Принтирай
Назад