Разминахме се
Разминахме се !
Стига ли това,
че те обичах толкова красиво,
че дълго галих твоята глава
и във смъртта си имах нещо живо!
Разминахме се!
Помниш ли оназ,
която с белите коси далече
ме приюти във своя вечен мраз
и само тя във вечност ми се врече!
Разминахме се!
Вярваш ли,
че Тя ми подари и старческия кичур,
от който в гроба си не мога да заспя
и само него мога да обичам.
Разминахме се!
Вярвах в моя Бог,
за който и в съня си съм бленувал.
Той надали е толкова жесток
и надали през сълзи съм целувал!
Разминахме се!
Той ме победи !
И озари със вечната си вяра
и след много обич и беди
ме приюти да седна пред олтара!
Разминахме се !
Той ме припозна
и ме превърна в малък, жалък лумпен.
Остави ме да търся в таз тъма
и да заспя с „Мечтание” на Шопен!
Разминахме се !
Дяволът мълчи!!!
и мирото на смътния ми спомен
покри замръзналите ми очи
със сатанински си дух огромен!
Разминахме се !
1 октомври 2007г.