Уеб дизайн © 2010 от POINT WEB GROUP • Всички права запазени за Вера Пангарова • E-Mail: point_dimov@abv.bg
Радко Дишлиев за другите...
Аз, Сашо Сладура
И в дебрите на Ловешката бездна
един певец от Пловдивската вис
с цигулката си нежна тъй изчезна,
че се превърна мигом в ангел чист.
За него се говореше с апломб,
за него се говореше с любов
и ловешките мрачни катакомби
привикаха го с каменарски зов.
Той бе наистина богоизбран,
превърна се приживе в митология.
Не бе разбран, уви, не бе разбран,
а раждаше за миг една рапсодия.
На музиката верен до забрава
превъплъти се във красив безбожник.
Светът за него просто бе забава
и си остана вечния чаровник.
И вицът ме мит на Андерсен,
божествено добър и в златна есен,
запазил топлина в света студен,
превърна себе си във звук небесен.
Лъкът му бе кат диригентска палка,
която дирижираше живота
и като малка тягостна весталка
избра за себе си една Голгота.
Той бе поет, художник и със своя гриф
смеха превръщаше във ярка партитура.
Отгоре, от Небето, в такт игрив
ни пее мълком още: „Аз, Сашо Сладура”.
Септември 2003
(За Александър Николов)
И в дебрите на Ловешката бездна
един певец от Пловдивската вис
с цигулката си нежна тъй изчезна,
че се превърна мигом в ангел чист.
За него се говореше с апломб,
за него се говореше с любов
и ловешките мрачни катакомби
привикаха го с каменарски зов.
Той бе наистина богоизбран,
превърна се приживе в митология.
Не бе разбран, уви, не бе разбран,
а раждаше за миг една рапсодия.
На музиката верен до забрава
превъплъти се във красив безбожник.
Светът за него просто бе забава
и си остана вечния чаровник.
И вицът ме мит на Андерсен,
божествено добър и в златна есен,
запазил топлина в света студен,
превърна себе си във звук небесен.
Лъкът му бе кат диригентска палка,
която дирижираше живота
и като малка тягостна весталка
избра за себе си една Голгота.
Той бе поет, художник и със своя гриф
смеха превръщаше във ярка партитура.
Отгоре, от Небето, в такт игрив
ни пее мълком още: „Аз, Сашо Сладура”.
Септември 2003
(За Александър Николов)
