Сълза
„От пролет аз ще стана есен,
подминал лятото,
в очакване на зима нелюбима”
Радко Дишлиев
Сълза, сълза, ти толкова тъжиш,
че ми отреждаш само спомен.
Ти пак ще ми простиш -
нали си ти живота ми студен и зноен.
Олюля се по брадясалата буза
и сякаш никой не разбира,
че ти си моя муза,
врязана в мен самия
като недочута песен.
Сълза, повярвай ми,
аз чувствам твоята енигма.
Превръщаш се в нега,
с която сам до Господа ще стигна.
Сълза божествена, бъди със мен до края.
Бъди такава, от мига, в който се родих,
и в утрото на моя ден извай
ти дебрите на моя Ад и Рай.
Ти, сълза търкаляща се, знай -
инстинктът ми наистина позна,
че ти си моят чудотворен Рай,
а Адът те превръща във роса.
„От пролет аз ще стана есен,
подминал лятото,
в очакване на зима нелюбима”
Радко Дишлиев
Сълза, сълза, ти толкова тъжиш,
че ми отреждаш само спомен.
Ти пак ще ми простиш -
нали си ти живота ми студен и зноен.
Олюля се по брадясалата буза
и сякаш никой не разбира,
че ти си моя муза,
врязана в мен самия
като недочута песен.
Сълза, повярвай ми,
аз чувствам твоята енигма.
Превръщаш се в нега,
с която сам до Господа ще стигна.
Сълза божествена, бъди със мен до края.
Бъди такава, от мига, в който се родих,
и в утрото на моя ден извай
ти дебрите на моя Ад и Рай.
Ти, сълза търкаляща се, знай -
инстинктът ми наистина позна,
че ти си моят чудотворен Рай,
а Адът те превръща във роса.
В оригинал