Светицата
Дори в тъгата си не можех
да бъда строг и проследих
от раждане до смъртно ложе
аз моята Света светих.
Сред смях и вечните съблазни
за нея що ли не открих -
от ручея на вечни казни
една жена Света светих.
От символ верен на живота
за бъдното със вяра пих !
Бленувах своята Голгота
в която бе Света светих!
Тя гледаше света с насмешка,
с която себе си простих -
за всяка моя прежна грешка,
за всяка днес - Света светих.
Курбан за себе си направих
без възглас и със поглед тих,
мигът умишлено забавих
за вечната Света светих!
От тук се всичко преповтаря,
за таз, в която се влюбих,
възкръсна вечна на олтара
светицата - Света светих.
Светът ми пречеше безкрайно -
една жена ли не любих,
в която без да искам тайно
усещах пак моята Света светих.
Духът трептеше в изнемога
превратен в своя плах триптих,
в което усета, че мога
да имам аз Света светих,
една Светая неотлъчно,
прокажена в несдържан стих,
от който с кикота си злъчно
бленувам пак Света светих!
Усмихваш се, о, колко жалко -
от туй, което искал бих
във тебе да остане малко
от мене, о, Света светих.
20 май 1979г.

