Тя

И тя създаде мойта светлина,
обгърнала във себе си унила
една мечта подобна на сълза,
а Слънцето превърна се в нежна свила.
Подай ми чаша да изпия глътка -
това ще бъде моята прегръдка,
когато ще те любя с откровение.
В забравата родена е тегобата.
Тя явно ще излезе от утробата
на нещото, което в мрак прохожда.
От мрака на печалната ми изповед
дойдох в този свят до изнемога,
за да ти кажа  искрено, че мога.
Да,  да,  мога.
И тя изля душата си кристална,
което моя сън прокуди.
И надали във мрачната й тайна
ще мога някога да се пробудя.

24 ноември 2006 г.
Напред
Затвори
Принтирай
Назад