Тъжна светлина
Тъжно живеем.
Тъжно се и обичаме.
Тъжно се караме.
Тъжно чакаме птичката.
Тъжно е с фракове.
Тъжно е с лодени.
Тъжно е с дрипи закърпени.
Тъжно посрещнати.
Тъжно изпратени.
Тъжно се срещаме даже с приятели
да потъгуваме някак си.
Тъжно си мислим, че сме ваятели.
Тъжно отминат и дните ни борчески.
Тъжно негата със креп се затваря
между сълзите, прокапали в устните.
Тъжно смъртта към живота ни връща.
И светлината с тъга заговаря
някъде там, дето тлеят урните.
Тъжно живеем.
Тъжно се и обичаме.
Тъжно се караме.
Тъжно чакаме птичката.
Тъжно е с фракове.
Тъжно е с лодени.
Тъжно е с дрипи закърпени.
Тъжно посрещнати.
Тъжно изпратени.
Тъжно се срещаме даже с приятели
да потъгуваме някак си.
Тъжно си мислим, че сме ваятели.
Тъжно отминат и дните ни борчески.
Тъжно негата със креп се затваря
между сълзите, прокапали в устните.
Тъжно смъртта към живота ни връща.
И светлината с тъга заговаря
някъде там, дето тлеят урните.
