Тъжното е живота ни
Тъжно живеем.
Тъжно се любим.
Тъжно се караме.
Тъжно се губим.
Тъжно усещаме
даже привичката.
Тъжно на Бога си
казваме всичкото
Тъжно чакаме птичката.
Тъжно е с фракове.
Тъжно е с лодени.
Тъжно е с дрипи закърпени.
Тъжно посрещнати.
Тъжно изпратени
Тъжно се срещаме даже с приятели
да потъгуваме някак си.
Тъжно си мислим, че сме ваятели.
Тъжно отминават и дните ни борчески.
Тъжно негата с със креп се затваря
между сълзите прокапали в устните.
То идва отнякъде
затова тъжното
да не афишираме.
Тъжното може да е
и разковниче,
че във смъртта си
живота намираме.
И светлината с тъга заговаряме
там някъде, дето тлеят урните.
30 декември 2001 г.
Тъжно живеем.
Тъжно се любим.
Тъжно се караме.
Тъжно се губим.
Тъжно усещаме
даже привичката.
Тъжно на Бога си
казваме всичкото
Тъжно чакаме птичката.
Тъжно е с фракове.
Тъжно е с лодени.
Тъжно е с дрипи закърпени.
Тъжно посрещнати.
Тъжно изпратени
Тъжно се срещаме даже с приятели
да потъгуваме някак си.
Тъжно си мислим, че сме ваятели.
Тъжно отминават и дните ни борчески.
Тъжно негата с със креп се затваря
между сълзите прокапали в устните.
То идва отнякъде
затова тъжното
да не афишираме.
Тъжното може да е
и разковниче,
че във смъртта си
живота намираме.
И светлината с тъга заговаряме
там някъде, дето тлеят урните.
30 декември 2001 г.
