Уеб дизайн © 2010 от POINT WEB GROUP • Всички права запазени за Вера Пангарова • E-Mail: point_dimov@abv.bg
Творчески път на Радко Дишлиев
Обичаният български актьор Радко Дишлиев се ражда в Пловдив на 15 юни 1951 година в семейство на актьори.
През 1975 година завършва актьорско майсторство в класа на доц. Елка Михайлова. Дипломира в Театралната академия в ролята на Сергей Паратов от драмата на Алексей Островски „Без зестра” и като лорд Едгард в пиесата на Жан Ануи „Бал на градците”.
„В ролята на Паратов Радко Дишлиев с изненадваща категоричност разкрива една сложна актьорска природа. Стремежът към многопланово изграждане на сценичния характер, към очертаване не само на противоречивостта на героя, но и към тълкуване на социално-психологическите корени, обещават интересен творчески път. В образа на Паратов актьорът като че ли намира и започва извеждането на главните линии на актьорската си същност.”
Не е случайно още като студент в 4-ти курс е избран за ролята на Георги Бенковски в 13-серийния телевизионен филм „Записки по българските въстания”. Паралелно със сериите, режисьорът Борислав Шаралиев снима и киновариант -двусерийния игрален филм „Апостолите”. За ролята си на Георги Бенковски Радко Дишлиев получава голяма популярност, наградата на ФИПРЕСИ / световната кинокритика/ на кинофестивала във Варна 1976г. и годишната награда на Съюза на филмовите дейци. В интервю през 1988г. актьорът споделя „Отчитам факта, че голямата роля в моя живот на актьор и на човек дойде твърде рано. Но съм благодарен на съдбата, че ми даде възможност да се докосна до времето, в което са изгорели едни от най-великите чеда на България”.
Първоначална позиция на театралната критика не остава в кръга на добрите надежди, а се потвърждава от неговите роли и на професионална сцена. ”Мисля, че причините не са само в таланта, а и в постепенното оформяне на творчески метод, на свързване на въображението и интелектуалното отношение към изкуството. За неговата игра са присъщи проблемът за характер и мястото му в конфликта, творият план, кантрапунктовете. Неговите герои носят винаги нещо романтично, чувствено и в същтото време се самоиронизират и иронизират. Те са сурови, както и нежни, но винаги пленени от някаква страст. Тя е двигател на действията им, ала не изключва намека на интелектуалната преценка на ситуацията”.
През последвалите 20 години към всеотдайния и многообразен талант на актьора Радко Дишлиев проявяват голям и постоянен интерес киното, телевизията радиото и естрадата.
Ангажиран е като актьор на сцената на Старозагорския театър „Гео Милев”, Театъра на българската армия и Театър „Сълза и смях”
1975 - 1978г. Актьор в театралната трупа на Старозагорския театър
Ибън в „Страсти под брястовете” от Юджийн ОНийл, постановка Д.Стоянов
Яворов в „Дни в нощта” от Димитър Данаилов
Доцента в „Римска баня” от Станислав Стратиев
Тимоша в „Златната карета” от Леонид Леонов
1978/79г. Гастролира в Пернишкия драматичен театър „Боян Дановски” в ролята на Алеко Константинов в пиесата „Щастливецът иде” от Руси Божанов
1979-1988г. Актьор в трупата на Театъра на българската армия
Георги Бенковски в „От земята до небето” от Никола Русев, постановка Крикор Азарян - дебют на актьора на софийска сцена
Той в „24 часа от живота на една жена”, по Стефан Цвайк, постановка на камерна сцена Леонтина Ардити
Рудолф в „Мадам Бовари” по Огюст Флобер, постановка Леонтина Ардини на камерна сцена. В двете постановки водещата актриса е Емилия Радева
Принцът в „Кристалната пантофка”, постановка Леонтина Ардити.
Граф Белиевр в „Мария Стюард”, от Фридрих Шилер, постановка Асен Шопов
Богдугански в „На гости у министъра” /”Службогонци”/ от Иван Вазов, постановка Иван Добчев
Серафим в „Рибарски уроци”, постановка Леон Даниел
Поручик Стефан Радов в „И слезе Господ на Земята”, постановка Енчо Халачев
Светослав в „Законодателят” от Рангел Вълчанов
Арис в „Книга на царете” от Мирослав Минков
Антон в „Елдорадо” от Ала Соколова
Артилеристът в „Години на странстване” от Арбузав, постановка Леон Даниел
Боян в „Прокурорът” на Георги Джагаров, постановка Красимир Спасов
Роки Пиоджи в „Явява се разносвачът на лед”, постановка Пламен Марков
Бепе в „Рибарски свади” от Карло Голдони
1986/87 театрален сезон в Театър 199-Лоренцо във „Вик без глас” от Наталия Гинзбург, постановка Стефан Стайчев
1987г през август Радко Дишлиев напуска с достойно поднесена оставка Театъра на българската армия. Той самият определя ситуацията като „екстрадиция от военния театър поради немирно поведение”.Случката е отразена и в поетичния му бележник със стихотворението „ Един каприз”, посветено на тогавашния началник
на театъра полковник Тамахкяров.
През следващият театрален сезон 1987/88 актьорът изтърпява „наказание да не бъде актьор на сцената на столичен театър. Ръката на „началника” се оказва достатъчно дълга по партийна линия. Отива като щатен кино актьор в Студия за игрални филми „Бояна”.
1988/89 - Първи театрален сезон в Театър „Сълза и смях”
Брокър Слейд в „Бдението след смъртта на ДжеймиФостър”от Бет хейли, постановка на Никола Петков. За тази роля Радко пуска брада и я поддържа до смъртта си.
Докторът в „Отровна любов” от Петър Маринков, постановка Михаил Събев
Ел Гало във „Фантазьори”, мюзикъл по текст на Том Джоунс, постановка на Димитър Стоянов
Неприятелят в „Радоман III”, постановка на Асен Шопов
Ромен Турнел в „Бълха в ухото”, постановка Михаил Шопов
Алджърнъл Мънкрийф в „Колко е важно да бъдеш сериозен”, мюзикъл по Оскар Уйалд, постановка Емил Джамджиев
Радко Дишлиев на лента в киното и телевизията
1975-1979г Георги Бенковски в 13 серийния телевизионен филм по поръчка на киностудия за игрални филми „Бояна” „Записки по българските въстания” / участие в 9 серии /
„Апостолите”- двусериен игрален филм
В периода 1977- 2001 се снима в…
„Отрова в извора” /в ролята на Топузов/
„Адиос, мучачос” игрален /ролята на Мишо/ реж. Янко Янков
„Нашите непознати” /телевизионен сериал/, автор Лиляна Михайлова реж. Магда Каменова
„Войната на таралежите” / журналиста Стоянов/
„Любовта на Мирон” /игрален/, режисьор Пламен Масларов
„Барутен буквар”/ролята на Поручика/
„Кръвта остава” /игрален/ в ролята на Калин - командир на партизански отряд/, режисьор Борислав Пунчев
„Горещи следи” /тв / , /капитан Колев/
„Точна диагноза”
„Мъничък свят”/телевизионна новела/ реж. Александър Раковски
„Борис I „
„Златното кормило”, режисьор Жарко Павлович
„Точка диагноза” реж Иванка Гръбчева
„Провинциална болница” т серия, /д-р Ангелов/, реж. Ал. Раковски
„Ако те има” игрален /Жоро/, режисьор Иля Велчев
„Сами сред вълци” /поручик Тодоров
„В името на нарова” /ролята на капитан Колев/ реж. Иванка Гръбчева
„Място под слънцето” игрален, режисьор Румен Сурджийски
„Сценарият”, автор Кирил Топалов
„Под игото" - 9 сериен телевизионен филм, режисьор Янко Янков
„Сомбреро блус” игрален, 2001г./ролята на мъжкия/, режисьор Илиян Симеонов
В постановки на телевизионния театър
Обаятелен и прецизен в актьорския детайл, Радко Дишлиев ще остане незабравим като
Балдуин в „Балдуин Флавдърски” от Радко Радков, постановка Асен Траянов
Сергей в „Един миг над пропастта” от Николай Мирошниченко, режисьор Асен Траянов
Иван Вазов в „Господин Мортагон” от Пелин Пелинов постановка Асен Траянов
Лорд Горинг в „Идеалният мъж” от Оскар Уайлд, постановка Асен Траянов
Лазар в „Свои хора сме, ще се разберем” от Алексей Островски, режисьор Асен Траянов
Ратец в „Слово за Търновград” от Радко Радков, постановка Асен Траянов,
Комитата в серията телевизионни спектакли „Голямата игра”, „Съединението” и „Раждането на свободата” от Пелин Пелинов, режисьор Асен Траянов
Енукидзе в „Болшевики” от Михаил Шатров, режисьор Иля Велчев
Авихор в „Старчето и стрелата”, режисьор Орфей Цоков
Фружин в „Константин и Фружин” от Радко Радков, режисьор Милен Гетов
Лозан в „Тузлушка история” от Кольо Георгиев
Господин Фратьо в „Чичовци” от Иван Вазов
Синебирски в „Албена” от Й. Йовков, режисьор Сашо Попов
Немският капитан в „Еспериментът” от Кирил Топалов
като Мери в „Аберацио иктус”, д-р Ангелов в „Провинциална болница” „Сценарият” от Жан Ануи, ”Процесът Ричард Уевърли”, „Далила”, режисьор Вили Цанков
Неговият глас в предавания на Българското радио
Радко Дишлиев още от студент в 2-ри курс става активен сътрудник на Българското радио, което остава до края на живота му е пристан на духовно общение. Участва в 34 издания на Фестивала на хумористичната и сатирична песен, традиционно провеждан на 1 април от редакция „Хумор, сатира и забава на Българското радио. На 1 април 2009г., на 35-тата годишнина от основаването на Фестивала Радко Дишлиев изпя на сцената на Сатиричния театър в София последната песен „Съюзник” по текст на Янаки Зибилянов и музика на Евгени Планов.
Обичаният български актьор Радко Дишлиев се ражда в Пловдив на 15 юни 1951 година в семейство на актьори.
През 1975 година завършва актьорско майсторство в класа на доц. Елка Михайлова. Дипломира в Театралната академия в ролята на Сергей Паратов от драмата на Алексей Островски „Без зестра” и като лорд Едгард в пиесата на Жан Ануи „Бал на градците”.
„В ролята на Паратов Радко Дишлиев с изненадваща категоричност разкрива една сложна актьорска природа. Стремежът към многопланово изграждане на сценичния характер, към очертаване не само на противоречивостта на героя, но и към тълкуване на социално-психологическите корени, обещават интересен творчески път. В образа на Паратов актьорът като че ли намира и започва извеждането на главните линии на актьорската си същност.”
Не е случайно още като студент в 4-ти курс е избран за ролята на Георги Бенковски в 13-серийния телевизионен филм „Записки по българските въстания”. Паралелно със сериите, режисьорът Борислав Шаралиев снима и киновариант -двусерийния игрален филм „Апостолите”. За ролята си на Георги Бенковски Радко Дишлиев получава голяма популярност, наградата на ФИПРЕСИ / световната кинокритика/ на кинофестивала във Варна 1976г. и годишната награда на Съюза на филмовите дейци. В интервю през 1988г. актьорът споделя „Отчитам факта, че голямата роля в моя живот на актьор и на човек дойде твърде рано. Но съм благодарен на съдбата, че ми даде възможност да се докосна до времето, в което са изгорели едни от най-великите чеда на България”.
Първоначална позиция на театралната критика не остава в кръга на добрите надежди, а се потвърждава от неговите роли и на професионална сцена. ”Мисля, че причините не са само в таланта, а и в постепенното оформяне на творчески метод, на свързване на въображението и интелектуалното отношение към изкуството. За неговата игра са присъщи проблемът за характер и мястото му в конфликта, творият план, кантрапунктовете. Неговите герои носят винаги нещо романтично, чувствено и в същтото време се самоиронизират и иронизират. Те са сурови, както и нежни, но винаги пленени от някаква страст. Тя е двигател на действията им, ала не изключва намека на интелектуалната преценка на ситуацията”.
През последвалите 20 години към всеотдайния и многообразен талант на актьора Радко Дишлиев проявяват голям и постоянен интерес киното, телевизията радиото и естрадата.
Ангажиран е като актьор на сцената на Старозагорския театър „Гео Милев”, Театъра на българската армия и Театър „Сълза и смях”
1975 - 1978г. Актьор в театралната трупа на Старозагорския театър
Ибън в „Страсти под брястовете” от Юджийн ОНийл, постановка Д.Стоянов
Яворов в „Дни в нощта” от Димитър Данаилов
Доцента в „Римска баня” от Станислав Стратиев
Тимоша в „Златната карета” от Леонид Леонов
1978/79г. Гастролира в Пернишкия драматичен театър „Боян Дановски” в ролята на Алеко Константинов в пиесата „Щастливецът иде” от Руси Божанов
1979-1988г. Актьор в трупата на Театъра на българската армия
Георги Бенковски в „От земята до небето” от Никола Русев, постановка Крикор Азарян - дебют на актьора на софийска сцена
Той в „24 часа от живота на една жена”, по Стефан Цвайк, постановка на камерна сцена Леонтина Ардити
Рудолф в „Мадам Бовари” по Огюст Флобер, постановка Леонтина Ардини на камерна сцена. В двете постановки водещата актриса е Емилия Радева
Принцът в „Кристалната пантофка”, постановка Леонтина Ардити.
Граф Белиевр в „Мария Стюард”, от Фридрих Шилер, постановка Асен Шопов
Богдугански в „На гости у министъра” /”Службогонци”/ от Иван Вазов, постановка Иван Добчев
Серафим в „Рибарски уроци”, постановка Леон Даниел
Поручик Стефан Радов в „И слезе Господ на Земята”, постановка Енчо Халачев
Светослав в „Законодателят” от Рангел Вълчанов
Арис в „Книга на царете” от Мирослав Минков
Антон в „Елдорадо” от Ала Соколова
Артилеристът в „Години на странстване” от Арбузав, постановка Леон Даниел
Боян в „Прокурорът” на Георги Джагаров, постановка Красимир Спасов
Роки Пиоджи в „Явява се разносвачът на лед”, постановка Пламен Марков
Бепе в „Рибарски свади” от Карло Голдони
1986/87 театрален сезон в Театър 199-Лоренцо във „Вик без глас” от Наталия Гинзбург, постановка Стефан Стайчев
1987г през август Радко Дишлиев напуска с достойно поднесена оставка Театъра на българската армия. Той самият определя ситуацията като „екстрадиция от военния театър поради немирно поведение”.Случката е отразена и в поетичния му бележник със стихотворението „ Един каприз”, посветено на тогавашния началник
на театъра полковник Тамахкяров.
През следващият театрален сезон 1987/88 актьорът изтърпява „наказание да не бъде актьор на сцената на столичен театър. Ръката на „началника” се оказва достатъчно дълга по партийна линия. Отива като щатен кино актьор в Студия за игрални филми „Бояна”.
1988/89 - Първи театрален сезон в Театър „Сълза и смях”
Брокър Слейд в „Бдението след смъртта на ДжеймиФостър”от Бет хейли, постановка на Никола Петков. За тази роля Радко пуска брада и я поддържа до смъртта си.
Докторът в „Отровна любов” от Петър Маринков, постановка Михаил Събев
Ел Гало във „Фантазьори”, мюзикъл по текст на Том Джоунс, постановка на Димитър Стоянов
Неприятелят в „Радоман III”, постановка на Асен Шопов
Ромен Турнел в „Бълха в ухото”, постановка Михаил Шопов
Алджърнъл Мънкрийф в „Колко е важно да бъдеш сериозен”, мюзикъл по Оскар Уйалд, постановка Емил Джамджиев
Радко Дишлиев на лента в киното и телевизията
1975-1979г Георги Бенковски в 13 серийния телевизионен филм по поръчка на киностудия за игрални филми „Бояна” „Записки по българските въстания” / участие в 9 серии /
„Апостолите”- двусериен игрален филм
В периода 1977- 2001 се снима в…
„Отрова в извора” /в ролята на Топузов/
„Адиос, мучачос” игрален /ролята на Мишо/ реж. Янко Янков
„Нашите непознати” /телевизионен сериал/, автор Лиляна Михайлова реж. Магда Каменова
„Войната на таралежите” / журналиста Стоянов/
„Любовта на Мирон” /игрален/, режисьор Пламен Масларов
„Барутен буквар”/ролята на Поручика/
„Кръвта остава” /игрален/ в ролята на Калин - командир на партизански отряд/, режисьор Борислав Пунчев
„Горещи следи” /тв / , /капитан Колев/
„Точна диагноза”
„Мъничък свят”/телевизионна новела/ реж. Александър Раковски
„Борис I „
„Златното кормило”, режисьор Жарко Павлович
„Точка диагноза” реж Иванка Гръбчева
„Провинциална болница” т серия, /д-р Ангелов/, реж. Ал. Раковски
„Ако те има” игрален /Жоро/, режисьор Иля Велчев
„Сами сред вълци” /поручик Тодоров
„В името на нарова” /ролята на капитан Колев/ реж. Иванка Гръбчева
„Място под слънцето” игрален, режисьор Румен Сурджийски
„Сценарият”, автор Кирил Топалов
„Под игото" - 9 сериен телевизионен филм, режисьор Янко Янков
„Сомбреро блус” игрален, 2001г./ролята на мъжкия/, режисьор Илиян Симеонов
В постановки на телевизионния театър
Обаятелен и прецизен в актьорския детайл, Радко Дишлиев ще остане незабравим като
Балдуин в „Балдуин Флавдърски” от Радко Радков, постановка Асен Траянов
Сергей в „Един миг над пропастта” от Николай Мирошниченко, режисьор Асен Траянов
Иван Вазов в „Господин Мортагон” от Пелин Пелинов постановка Асен Траянов
Лорд Горинг в „Идеалният мъж” от Оскар Уайлд, постановка Асен Траянов
Лазар в „Свои хора сме, ще се разберем” от Алексей Островски, режисьор Асен Траянов
Ратец в „Слово за Търновград” от Радко Радков, постановка Асен Траянов,
Комитата в серията телевизионни спектакли „Голямата игра”, „Съединението” и „Раждането на свободата” от Пелин Пелинов, режисьор Асен Траянов
Енукидзе в „Болшевики” от Михаил Шатров, режисьор Иля Велчев
Авихор в „Старчето и стрелата”, режисьор Орфей Цоков
Фружин в „Константин и Фружин” от Радко Радков, режисьор Милен Гетов
Лозан в „Тузлушка история” от Кольо Георгиев
Господин Фратьо в „Чичовци” от Иван Вазов
Синебирски в „Албена” от Й. Йовков, режисьор Сашо Попов
Немският капитан в „Еспериментът” от Кирил Топалов
като Мери в „Аберацио иктус”, д-р Ангелов в „Провинциална болница” „Сценарият” от Жан Ануи, ”Процесът Ричард Уевърли”, „Далила”, режисьор Вили Цанков
Неговият глас в предавания на Българското радио
Радко Дишлиев още от студент в 2-ри курс става активен сътрудник на Българското радио, което остава до края на живота му е пристан на духовно общение. Участва в 34 издания на Фестивала на хумористичната и сатирична песен, традиционно провеждан на 1 април от редакция „Хумор, сатира и забава на Българското радио. На 1 април 2009г., на 35-тата годишнина от основаването на Фестивала Радко Дишлиев изпя на сцената на Сатиричния театър в София последната песен „Съюзник” по текст на Янаки Зибилянов и музика на Евгени Планов.