Уеб дизайн © 2010 от POINT WEB GROUP • Всички права запазени за Вера Пангарова • E-Mail: point_dimov@abv.bg
Радко Дишлиев за другите...
Ерудитът Вили Цанков
Господ ми даде дръзновение да напиша няколко реда за един от интелектуалните жреци на българската култура, за един от нестандартните и неуловими с просто око новатори на театъра и киното.
Неговият едновременно проницателен и затрогващ поглед те подканяше да отдадеш онова, което той искаше, без да подозираш, че го притежаваш. Чувството му за хумор те караше да се замислиш и след време да разбереш казаното от този мъдрец. Той те оставяше да се потопиш в себе си и в ролята и след това изтръгваше нужното, ценното, същественото.
Изправената му по младежки стойка, ризите без яка, безреверните сака, напомнящи униформата на кадет, довяваха френетичния досег до колежаните от Оксфорд. Не, той не беше студен. Напротив! Излъчваше отвсякъде топлина. Същевременно беше изключително лаконичен, но много разбираем.
Големият театрален критик професор Гочо Гочев с типичната му духовитост бе казал: „Не знам дали Вили разбира от режисура, но от шапки - много.”
Външният му образ будеше сакрална извисеност, която подсказваше естета по рождение. Той се доближаваше до саркастичността на Оскар Уайлд дори с това шапкарско хоби. Странен, неразгадан, великолепен, но в същото време зрим за актьорската душа. Чрез своя финес той много красноречиво поднасяше нестандартната си любов към актьора.
Спомням си думите му по време на репетиция. Актриса го попита за моята интерпретация. „Вили, той така ли ще репетира?” Изглежда бях дал изблик на скрити страсти - мъчителен момент за мен и …думите му „Да, така ще репетира”.
Вили, поклон пред величавото, което ти като свещен маг, остави в културната съкровищница на България!
Господ ми даде дръзновение да напиша няколко реда за един от интелектуалните жреци на българската култура, за един от нестандартните и неуловими с просто око новатори на театъра и киното.
Неговият едновременно проницателен и затрогващ поглед те подканяше да отдадеш онова, което той искаше, без да подозираш, че го притежаваш. Чувството му за хумор те караше да се замислиш и след време да разбереш казаното от този мъдрец. Той те оставяше да се потопиш в себе си и в ролята и след това изтръгваше нужното, ценното, същественото.
Изправената му по младежки стойка, ризите без яка, безреверните сака, напомнящи униформата на кадет, довяваха френетичния досег до колежаните от Оксфорд. Не, той не беше студен. Напротив! Излъчваше отвсякъде топлина. Същевременно беше изключително лаконичен, но много разбираем.
Големият театрален критик професор Гочо Гочев с типичната му духовитост бе казал: „Не знам дали Вили разбира от режисура, но от шапки - много.”
Външният му образ будеше сакрална извисеност, която подсказваше естета по рождение. Той се доближаваше до саркастичността на Оскар Уайлд дори с това шапкарско хоби. Странен, неразгадан, великолепен, но в същото време зрим за актьорската душа. Чрез своя финес той много красноречиво поднасяше нестандартната си любов към актьора.
Спомням си думите му по време на репетиция. Актриса го попита за моята интерпретация. „Вили, той така ли ще репетира?” Изглежда бях дал изблик на скрити страсти - мъчителен момент за мен и …думите му „Да, така ще репетира”.
Вили, поклон пред величавото, което ти като свещен маг, остави в културната съкровищница на България!
