Уеб дизайн © 2010 от POINT WEB GROUP • Всички права запазени за Вера Пангарова • E-Mail: point_dimov@abv.bg
Радко Дишлиев за другите...
Пловдивският чешит Владо Радулов
Болно и мъчително е да възкресиш няколко красиви и неповторими моменти от ранното детства и неповторимата младост за човек, с когото е свързана част от престоя ти тук, на Земята. Не искам да използвам фалшива емоционалност и сълзливо-сантиментална приятелска жалейка, защото именно Владо Радулов бе чужд на тази помпозност. Споменат за него блещука в мен вече 40 дни, защото той остави дирята на свободен човек, който в мислите си улавяше неуловимото. Робуващ понякога на еуфористичната експанзия, той създаваше митологична представа за един свят много наподобяващ симбиозата между измислицата и легендата. Природната му интелигентност бе част от палитрата на типично филибелийския чешит.
Не излъга нито един човек, не заграби от никого нито стотинка.
Умееше да печели приятели с точността на определенията си. Достойнството за него беше верую, честността - кредо. Откровен до фанатизъм, той събуждаше у другите жал към собствената им нищета. Но нямаше врагове. Отиде си обичан. Предусещаше земния си край, но това не намали виталитета му. Раждаше хумора без да се смее. Другите го следяха с тайната презумпция да му подражават, но той беше неповторим. Владо не пестеше мислите и мненията си за другите дори с риск да им стане несимпатичен. Неговият непукизъм граничеше с прозрението на инакомислещите. Дълбоко в себе си той негодуваше срещу измислената изтънченост и приповдигната куртоазия. Спореше със страст. Живееше без компас, затова имаше много пътеки. Игнорираше простащината и не се адаптира към ежедневния елементаризъм. Коментираше без да дава акъл. Вродената му толерантност издаваше културата му към света. Еснафът за него беше непризнат, а кариеризмът - тесногръдие.
Разбира се, не може до си опише изцяло Владо Радулов. Аз само се опитах да го извикам в себе си с цената на приятелския спомен.
Владо, благодаря ти ! Вярвам, че си на светло!
13 септември 2006 г. Пловдив
Болно и мъчително е да възкресиш няколко красиви и неповторими моменти от ранното детства и неповторимата младост за човек, с когото е свързана част от престоя ти тук, на Земята. Не искам да използвам фалшива емоционалност и сълзливо-сантиментална приятелска жалейка, защото именно Владо Радулов бе чужд на тази помпозност. Споменат за него блещука в мен вече 40 дни, защото той остави дирята на свободен човек, който в мислите си улавяше неуловимото. Робуващ понякога на еуфористичната експанзия, той създаваше митологична представа за един свят много наподобяващ симбиозата между измислицата и легендата. Природната му интелигентност бе част от палитрата на типично филибелийския чешит.
Не излъга нито един човек, не заграби от никого нито стотинка.
Умееше да печели приятели с точността на определенията си. Достойнството за него беше верую, честността - кредо. Откровен до фанатизъм, той събуждаше у другите жал към собствената им нищета. Но нямаше врагове. Отиде си обичан. Предусещаше земния си край, но това не намали виталитета му. Раждаше хумора без да се смее. Другите го следяха с тайната презумпция да му подражават, но той беше неповторим. Владо не пестеше мислите и мненията си за другите дори с риск да им стане несимпатичен. Неговият непукизъм граничеше с прозрението на инакомислещите. Дълбоко в себе си той негодуваше срещу измислената изтънченост и приповдигната куртоазия. Спореше със страст. Живееше без компас, затова имаше много пътеки. Игнорираше простащината и не се адаптира към ежедневния елементаризъм. Коментираше без да дава акъл. Вродената му толерантност издаваше културата му към света. Еснафът за него беше непризнат, а кариеризмът - тесногръдие.
Разбира се, не може до си опише изцяло Владо Радулов. Аз само се опитах да го извикам в себе си с цената на приятелския спомен.
Владо, благодаря ти ! Вярвам, че си на светло!
13 септември 2006 г. Пловдив
