* * *
Аз плача. Но плачът ми не е жалък.
Падението е жалко.
В плача ми има смях.
Може би защото тъгата почти винаги е смешна.
И разнопосочна - и тъжна, и смешна.
Но и винаги сложна.
Тя е съновидение от две субстанции - тъжното и смешното.
Съновидение ли е, или е упование ? Или …
Или нещо, което винаги е и малко неразгадано…
Не е мечтание…
То е строго поверително..
То е отчуждението !