Богиня
Да гледам пак с очите на морето.
Да имам кръв във жилите си бледи.
Да литват мислите ми към небето,
че знам ли, може и да са последни.
Със много стръв да пращам суетата
там някъде в безжизненото тяло.
Да искам още сълзи от росата,
потекли като в мъртво огледало.
Луната да ме чака на превала
като каторжница на слепите ми нощи.
Да чезна във усмивката й бяла,
изтръгната от жалките ми мощи.
Окичен с любовта си на безумен
да чакам утрото си с гръм съдбовен.
От луд да се превърна в призрак тъмен
и там да търся своя гроб разровен.
Притихнал в самотата на всемира
да чувствам как сълзата ми извира.
Да вкусвам глътката на мойта вяра.
Да обладавам в луда надпревара
богинята на моето мълчание.
11 ноември 2007г.