Радко Дишлиев - За Георги Божилов

на художника Георги Божилов

Дали ти беше Салватор Дали
тъй както се шегувахме балкански?
И истина ли Салвадор Дали
се губеше във тебе по пиянски ?
Не си ли ти от таз лавина снежна,
която с величавото терзание
прокрадва в душата ти безбрежна
рисунката на твоето мълчание -
на простащината антипод.
Естетиката бе ти Всемира,
мълчанието - вещият ти свод
и четката, превърната във лира.
Палитрата ти
те вгради божествено в мъдрец.
И в дебрите на някаква изгора
почувства ли във чашата си жадна
един нюанс от вчерашна умора?
И като Крез със рицарска наметка
усети свещ във нежната си длан
и я превърна в титанична четка.
Ти се превърна в енигма
за тез, които нямаха сеанс.
Затуй като лаик те моля
да ми дадеш под четката подслон
защото знам - ти небето си
приживе стигна - ти, Жоро Слона!

30 май 2001 г.