И този ден
И този ден отмина в изнемога.
Безпочвен, жалък и неотразим.
Прокажен като непрогледен дим
в съмнението пак дали ще мога !
Ще мога ли да те усетя пак
сред лунното сияние на мрака ?
Дали душата ми дали ще те изчака
за изповед пред тъжния ми праг ?
Дали ще те съзра сред орхидеи,
посипани над белия саван,
разкъсан от вродения ми свян
и химна на отлитащите феи.