Завещание
И като бяла пелена във детството ми свила
на девствения дъх огромната нега,
Копривщице вълшебна, и тягостна, и мила
отдай своя светлик на моята тъга.
Сред вечните тегоби на Димчовата пролет,
сред стогодишни казни на святата любов,
обичай и запазвай ти девствения полет
на всичко преживяно в живота стар и нов .
Копривщице вълшебна, обичам те безкрайно,
обичам те, момиче, възторжено без стих.
Обичам те, повярвай, ще идвам в тебе тайно
и ще възкръсвам в тебе, и ще умирам тих.
И пак ще се възраждам от твоята омая,
хайдушките си песни ще посветя на бук.
На рожбата си свята, създадена в безкрая
ще завещая само гробът ми да е тук!
5 март 1982
И като бяла пелена във детството ми свила
на девствения дъх огромната нега,
Копривщице вълшебна, и тягостна, и мила
отдай своя светлик на моята тъга.
Сред вечните тегоби на Димчовата пролет,
сред стогодишни казни на святата любов,
обичай и запазвай ти девствения полет
на всичко преживяно в живота стар и нов .
Копривщице вълшебна, обичам те безкрайно,
обичам те, момиче, възторжено без стих.
Обичам те, повярвай, ще идвам в тебе тайно
и ще възкръсвам в тебе, и ще умирам тих.
И пак ще се възраждам от твоята омая,
хайдушките си песни ще посветя на бук.
На рожбата си свята, създадена в безкрая
ще завещая само гробът ми да е тук!
5 март 1982
В оригинал