Уеб дизайн © 2010 от POINT WEB GROUP • Всички права запазени за Вера Пангарова • E-Mail: point_dimov@abv.bg
Радко Дишлиев за другите...
Тя е символ на жената-мистика
Невена Коканова беше гранд дама във всичко - като актриса, и като личност, и като жена. При нея нямаше почти нищо българско от една гледна точка и много българско от друга. Тя беше европейски тип личност - широко скроена и мащабна фигура. Като актриса - брилянтна. Но не искам да говоря за нея като за актриса, защото хората я знаят. Беше ми много интересно миналата година, в която се честваше 60-годишния й юбилей. Написах за нея едно стихотворение, озаглавено „Жажда”. Изпълних го като песен по музика на Морис Аладжем заедно с Биг бенда на Националното радио. Не споменавам за това от тщеславие, но тя ми каза: Само ти, Радко, можеш да напишеш подобно нещо. Всички ми казват „обичам те, обичам те” и нищо. Не че не ми е приятно. Но ти казваш обичам те, а след това написа и песен за мене. Това е един от последните ми ярки спомени за нея. Тя бягаше от битовизма, защото той и беше безкрайно чужд. Невена беше планетарна. Тя беше мистика. Тя беше трансцентент. Тя беше свише. Колкото земна, толкова и неземна - в това се гради нейната божественост.
Невена Коканова си отиде като Анна Маняни, която умря на 53 години и беше носена на ръце от целия Рим - 7 км до гроба като символ на Италия. Някакви обстоятелства ни попречиха да постъпим така и с Невена - искахме да понесем нея, нашата Невена, като символ на жената.
Невена Коканова беше гранд дама във всичко - като актриса, и като личност, и като жена. При нея нямаше почти нищо българско от една гледна точка и много българско от друга. Тя беше европейски тип личност - широко скроена и мащабна фигура. Като актриса - брилянтна. Но не искам да говоря за нея като за актриса, защото хората я знаят. Беше ми много интересно миналата година, в която се честваше 60-годишния й юбилей. Написах за нея едно стихотворение, озаглавено „Жажда”. Изпълних го като песен по музика на Морис Аладжем заедно с Биг бенда на Националното радио. Не споменавам за това от тщеславие, но тя ми каза: Само ти, Радко, можеш да напишеш подобно нещо. Всички ми казват „обичам те, обичам те” и нищо. Не че не ми е приятно. Но ти казваш обичам те, а след това написа и песен за мене. Това е един от последните ми ярки спомени за нея. Тя бягаше от битовизма, защото той и беше безкрайно чужд. Невена беше планетарна. Тя беше мистика. Тя беше трансцентент. Тя беше свише. Колкото земна, толкова и неземна - в това се гради нейната божественост.
Невена Коканова си отиде като Анна Маняни, която умря на 53 години и беше носена на ръце от целия Рим - 7 км до гроба като символ на Италия. Някакви обстоятелства ни попречиха да постъпим така и с Невена - искахме да понесем нея, нашата Невена, като символ на жената.
