* * *
Колко много пъти във живота
сме имали подобни наблюдения
за разрив и за страшна казън,
която със горестна примамка
ще вика, ще зове и мами
обречените в копторите
на огнената и възвишена любов ?
Той стана без да я погледне,
защото тя бе вътре в него.
Отиде много близо до скалата,
която го примами като мойра
с изкусната тържественост на обреда.
Той стъпи нежно на ръба й
и с грацията волна на Икара
политна не към Слънцето,
а към смъртта си.
А тя, притихнала от тази дивна гледка,
облъхната от сладостни молитви,
реши да се залъже с утрото,
макар и тръгнало към залез.
Тя тихо се изниза
от покоите си, пълни с прелест.
Душите и на двамата се сгънаха
като писмо във плик, отлитнал
с финиковата клонка на забравата.