Моята звезда
Та толкоз страшно ли е да умреш
когато живота ти приключи
и на асфалта сред посипания скреж
превръщаш се в бито, недоубито куче.
Та толкоз ли е страшно да умреш
когато сред глогина и забрава
от бъдното пробуден разбереш,
че долу тук животът още шава.
Та толкоз ли е страшно да умреш,
когато лумпените още грачат
и се опитваш леко да възпреш
злокобния им грак във здрача.
Та толкоз ли е страшно да умреш
когато новото във тебе се пробужда
и ти в себе си не искаш да умреш
от теб защото някой има нужда.
Аз не искам всичко да ти кажа,
защото знам, че винаги греша.
За туй, прости ми, просто ще накажа
с Апокалипсис своята душа.
Защото тя - душата бездиханна
отлита и лети, и нежно пее.
О, Боже, дай ми своята „осанна”
звездата ми и в гроба да ме грее.
27 януари 1995 г.
Та толкоз страшно ли е да умреш
когато живота ти приключи
и на асфалта сред посипания скреж
превръщаш се в бито, недоубито куче.
Та толкоз ли е страшно да умреш
когато сред глогина и забрава
от бъдното пробуден разбереш,
че долу тук животът още шава.
Та толкоз ли е страшно да умреш,
когато лумпените още грачат
и се опитваш леко да възпреш
злокобния им грак във здрача.
Та толкоз ли е страшно да умреш
когато новото във тебе се пробужда
и ти в себе си не искаш да умреш
от теб защото някой има нужда.
Аз не искам всичко да ти кажа,
защото знам, че винаги греша.
За туй, прости ми, просто ще накажа
с Апокалипсис своята душа.
Защото тя - душата бездиханна
отлита и лети, и нежно пее.
О, Боже, дай ми своята „осанна”
звездата ми и в гроба да ме грее.
27 януари 1995 г.
