Ласка
Главата ми що рошиш с умиление
не е глава на лумпен и невежа.
Туй рошене за мен е мигновение
и нека някога от сянката ти свежа
все още се прокрадва преклонение
и бисери, изтръгнати в брътвежа.
Умислени от делничните грижи
забравяме за стойностите горди.
И няма кой за тях да се погрижи.
А времето ни тягостно ще ниже
сънувани в младостта ни глории.
Аз имам толкоз много да ти кажа
животе мой, изпълнен с любови.
Не повод дай ми - хора -
да разкажа за свойте чувствени окови
и после гневно да размажа
и мъртвите, и поривите нови.
1986 г.