Лъжа
Аз те лъжа даже и в съня си.
Лъжата е единствената грешница,
с която рапортувам пред олтарите.
А църквите умишлено смирени
ми дават крехко упование,
че съм пречистен праведник
с вярата, че Господ ми прощава
отчайващо безкористните грешки,
превръщащи се в кротките русалки
на мойта светотатствена измислица.
О, истино, защо си тъй мъчителна,
че викаш помощта ми кат молебен
чрез който се очиства моята душа.
И само тя като свещица съкровена
свети нейде там от ъгъла
на мойта орис тягостно студена,
но винаги възторжено смутена
във краски и вълни,
увива и плете лиани
на своята умислена чудатост.
О, ти лъжа, обичаща и мрачното,
във своята коварност начертаваш
мойта жад и усет за красивото
в свирепата спонтанност на съдбата ми!
Не мога аз, лъжа, да сложа края ти.
Не искай пак да оправдавам себе си,
когато във лъжа съм зароден
и явно искам в лъжа да свърша.
Аз те лъжа даже и в съня си,
защото туй от Бога е лъжа.
И искам Той от висинето
да отсъди мойта непристойност.
Аз те лъжа даже и в съня си.
Лъжата е единствената грешница,
с която рапортувам пред олтарите.
А църквите умишлено смирени
ми дават крехко упование,
че съм пречистен праведник
с вярата, че Господ ми прощава
отчайващо безкористните грешки,
превръщащи се в кротките русалки
на мойта светотатствена измислица.
О, истино, защо си тъй мъчителна,
че викаш помощта ми кат молебен
чрез който се очиства моята душа.
И само тя като свещица съкровена
свети нейде там от ъгъла
на мойта орис тягостно студена,
но винаги възторжено смутена
във краски и вълни,
увива и плете лиани
на своята умислена чудатост.
О, ти лъжа, обичаща и мрачното,
във своята коварност начертаваш
мойта жад и усет за красивото
в свирепата спонтанност на съдбата ми!
Не мога аз, лъжа, да сложа края ти.
Не искай пак да оправдавам себе си,
когато във лъжа съм зароден
и явно искам в лъжа да свърша.
Аз те лъжа даже и в съня си,
защото туй от Бога е лъжа.
И искам Той от висинето
да отсъди мойта непристойност.
