Мрачна любов
„ Очите ти небесни се врязаха
в душата ми прозрачна.
Ний бяхме и душевни, и телесни,
но любовта ни беше мрачна”.
Радко Дишлиев
Нали се врече, че ме любиш,
но явно ти си любила и друг.
Защо би искала да ме изгубиш ?
Знаеш, че не ставам за съпруг.
Не помниш, че се вживяхме
в страст и в странна самота.
Ние като младенци живяхме,
а после се превърнахме в деца.
Понякога животът се оказва
апокалипсис от жадуван хлад
и нежно ни обгръща
в ненаситния си глад.
Когато в любовта изпиташ глад
дори с езика странен на страстта,
недей наивно да ме питаш
дали това е миг от любовта!
2 юли 2002 г.