* * *
Колко много пъти във живота
сме имали подобни наблюдения
за разрив и за страшна казън,
която с горестна примамка
ще вика, ще зове и мами
обречените в тъмните коптори
на огнената и възвишена любов.
Той стана без да я погледне,
защото тя бе още вътре в него.
Отиде много близо до скалата,
която го примами като мойра
с изкусната тържественост на обреда.
Той стъпи много нежно на ръба й
и с грацията волна на Икара
политна към смъртта си,
не към Слънцето!
А тя, притихнала от тази дивна гледка,
облъхната от сладостни молитви,
реши да се залъже с утрото,
макар и тръгнало към залез.
Тя тихо се изниза
от покоите си пълни с прелест,
Душите и на двамата се сгънаха
като писмо във плик, отлитнал някъде
с финиковата клонка на забравата.