Ние
А скъпо ли бе виното на моята мансарда,
когато се събирахме от кол и от въже,
а хората, минаващи по булеварда
си казваха „живеят тук мъже”.
А виното горчеше в гърлата ни
и нямо шепнехме „ще пием до зори”.
Виното привършваше, но споменът оставаше
да бъде свеж и истински в лъжата си дори.
Тогава ли за първи път се чухме и видяхме
и фибрите по устните усетиха захлас?
Не помниш ли, красавице, щастливи майче бяхме
и всички се споглеждаха като говореха за нас.
Не помниш ли, че винаги до болка те обичах.
В децата ни се взирахме не били в този свят.
За бъдното ни истинско във майка си се вричах,
в живота си, във всеки непознат…
Уви! Съзря ли малкото, което ти отсъдих -
да бъдеш вечна, праведна, на устрема ми стрем.
Обичах ли те ? Вярвай ми, все още те обичам!
Искам ученик да съм и с вяра да се вричам,
че всичко между нас е свято и всичко е любов.
А след смъртта ми прах ще бъде моята любов.
А скъпо ли бе виното на моята мансарда,
когато се събирахме от кол и от въже,
а хората, минаващи по булеварда
си казваха „живеят тук мъже”.
А виното горчеше в гърлата ни
и нямо шепнехме „ще пием до зори”.
Виното привършваше, но споменът оставаше
да бъде свеж и истински в лъжата си дори.
Тогава ли за първи път се чухме и видяхме
и фибрите по устните усетиха захлас?
Не помниш ли, красавице, щастливи майче бяхме
и всички се споглеждаха като говореха за нас.
Не помниш ли, че винаги до болка те обичах.
В децата ни се взирахме не били в този свят.
За бъдното ни истинско във майка си се вричах,
в живота си, във всеки непознат…
Уви! Съзря ли малкото, което ти отсъдих -
да бъдеш вечна, праведна, на устрема ми стрем.
Обичах ли те ? Вярвай ми, все още те обичам!
Искам ученик да съм и с вяра да се вричам,
че всичко между нас е свято и всичко е любов.
А след смъртта ми прах ще бъде моята любов.
