Някога

Някога


Някога
очите ми
       излъчваха
              поквара,
но те излъчваха
и вяра,
която е великата
                     омая
на таз, която се нарича
просто Вая !
Защо ли толкоз
време те обичам?
Защо ли мълком
те обричам
да бъдеш само моя?
За себе си запазих
нежни длани
да мога с тях
тебе да погаля.
И тъй като в света
Вая ще обичам
в нея аз се вричам.
Жадувам я.
По нея аз копнея.
Дори в смъртта си
пак с нея ще живея.