За Радко Дишлиев от Георги Христов

АРТИСТЪТ

На Радко Дишлиев

Казват, че артистът бил се раждал,
не - артистът го дарява Бог;
той докрая не засища жажда
на доброто тук да е пророк.

Сцената - божествена реликва,
на която е разпънат сам;
жребий - чак в душите да прониква,
и с душа да бъде все на длан.

Капките страдания в сърцето
го опиват до последен час,
сладката горчивост на лицето саможертва е, а не екстаз.

Даже отглас тук да не намира,
и сценичен, той е пак герой...
Казват, че артистът не умира -
само сцената сменявал той.

С поклон: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

В ПАМЕТ НА РАДКО ДИШЛИЕВ

Пред кого сега играеш, Радко,
пускат ли те на сцената там,
защото тук не само за кратко
ти я отнеха без никакъв свян.

Публиката и там ли така те обича,
и има ли с кого да вдигаш тост,
и там ли има някои като тук да изричат
не една клевета с цинична злост.

Завистниците също някога ще дойдат там,
разкажи им един виц в твой стил,
дали ще сведат пред тебе очи от срам -
та ти духовната пустота отдавна си им простил.

Най-лошото, Радко, е тук, че те няма,
а хубавото е, че за мнозина оставаш потребен,
знаеш, твоята липса за нас е много голяма,
утехата ни е, че сме били заедно с тебе.

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

Назад