За Радко Дишлиев от Любен Лачански

ПОПЛАК ПО ПРИЯТЕЛЯ
РАДКО ДИШЛИЕВ

Все си тръгват актьорите
във сако изтъняло.
Осивяло, прострелвано,
но от ролите цяло.
Все изчезва актьорът,
както е и дошъл.
Сам. Особен. Бездомен.
Талантлив.
Див и зъл.
И седнал на дъното на своя живот Вятърничева сълза бърше
с револвер „Камелот".
И в дъното на тенджерата си не съжалява,
а съпреживява,
че е играл като княз,
но живял като скот
не в своята си държава,
а в своята си живот. Ура!
Но дубльор също има.
Да, дубльор също има.
Това е той - домашният му бит.
Зъл кретен - разгримиран,
Тъп изрод - некадриран.
От жена си натирен,
от деня си кастриран.
На актьора дайте му нощ и нож.
Ще отвори бутилка, ще скрои мотовилка и… денят се превръща в друга история.
На пук чужда теория,
на територия пук.
На пук чуждата воля,
пак изчезнал от тук...

От Любен Лачански