Уеб дизайн © 2010 от POINT WEB GROUP • Всички права запазени за Вера Пангарова • E-Mail: point_dimov@abv.bg
Радко Дишлиев за другите...
Поезията на прокълнатите поети
Защо обичам тази поезия? И кой, за Бога, я нарече „прокълната”? Именно тя, след всичките цензури на времето, продължава да смущава умовете, кодиращи каноните на „класическата поезия”. Дори отхвърляна като нещо екстравагантно и преходно, тя продължава да е поезия на мисълта, на страданието, на интимните човешки страсти, ако щете - поезия на себеотрицанието. Да! Поезия на низвергността, сред чиито представители, къде по-силни, къде по- скромни в стълпотворението си, се ражда гениалното слънце на поезията - Едгар Алан По, толкова хулен приживе, и толкова възнасян след смъртта си.
Единствен Бодлер прави своето гениално преклонение в есето си по повод смъртта на Едгар По. Без никаква нотка на позьорство и сантиментализъм. Това е преосмисляне на болката за непостигнатото и преживяното, за осъзнаването и безсмислието на живота. Преклонение на един гений пред друг. А това може би е присъщо само на гениите.
Когато четем, мислим, говорим за тези поети, трябва да бъдем подготвени за тях духовно. Ако без нужната психологическа нагласа се отнесем към творенията им, ще изпаднем в сферата на дидактичното предателство. Тяхното творчество е тълкуване на мисълта чрез поезията на гения.
За тези гении животът е нищо пред поезията. Тяхното жизнено преклонение е ритуално отдаване на смъртта, за да стигнат до пълното отдаване на поезията.
Ако трябва да определим отношението си към поетите Едгар Алан По, Шарл Бодлер, Артюр Рембо, Пол Верлен, Морис Ролина, Иван Жилкен, Жирар дьо Нервал, мисля, че спокойно можем да отдадем нашата почит и преклонение към тези титани на поетическата мисъл, които взряха в мрака слънцето и го отразиха в светлите си нощи.
И понеже говорим за преклонение, и то пред поетичното, искам да завърша с един стих на Морис Ролина за Едгар По, който действително отразява част от почитта му към този магьосник на мрачните мисли:
„Едгар По бе демон - отвергна сам Доброто.
Не славей, Гарвана възпя в изискан стих
и в черний диамант на Странното и Злото
той вряза своя блян - и страшен, и красив”
Защо обичам тази поезия? И кой, за Бога, я нарече „прокълната”? Именно тя, след всичките цензури на времето, продължава да смущава умовете, кодиращи каноните на „класическата поезия”. Дори отхвърляна като нещо екстравагантно и преходно, тя продължава да е поезия на мисълта, на страданието, на интимните човешки страсти, ако щете - поезия на себеотрицанието. Да! Поезия на низвергността, сред чиито представители, къде по-силни, къде по- скромни в стълпотворението си, се ражда гениалното слънце на поезията - Едгар Алан По, толкова хулен приживе, и толкова възнасян след смъртта си.
Единствен Бодлер прави своето гениално преклонение в есето си по повод смъртта на Едгар По. Без никаква нотка на позьорство и сантиментализъм. Това е преосмисляне на болката за непостигнатото и преживяното, за осъзнаването и безсмислието на живота. Преклонение на един гений пред друг. А това може би е присъщо само на гениите.
Когато четем, мислим, говорим за тези поети, трябва да бъдем подготвени за тях духовно. Ако без нужната психологическа нагласа се отнесем към творенията им, ще изпаднем в сферата на дидактичното предателство. Тяхното творчество е тълкуване на мисълта чрез поезията на гения.
За тези гении животът е нищо пред поезията. Тяхното жизнено преклонение е ритуално отдаване на смъртта, за да стигнат до пълното отдаване на поезията.
Ако трябва да определим отношението си към поетите Едгар Алан По, Шарл Бодлер, Артюр Рембо, Пол Верлен, Морис Ролина, Иван Жилкен, Жирар дьо Нервал, мисля, че спокойно можем да отдадем нашата почит и преклонение към тези титани на поетическата мисъл, които взряха в мрака слънцето и го отразиха в светлите си нощи.
И понеже говорим за преклонение, и то пред поетичното, искам да завърша с един стих на Морис Ролина за Едгар По, който действително отразява част от почитта му към този магьосник на мрачните мисли:
„Едгар По бе демон - отвергна сам Доброто.
Не славей, Гарвана възпя в изискан стих
и в черний диамант на Странното и Злото
той вряза своя блян - и страшен, и красив”
