Уеб дизайн © 2010 от POINT WEB GROUP • Всички права запазени за Вера Пангарова • E-Mail: point_dimov@abv.bg
Радко Дишлиев за другите...
Вълшебният вихрогон
Отмина време откакто Марко Семов не е тук. Излишно е за използвам евтините клишета, с които се пълнеха главите на хората, че той е тук, че е между нас, че никога не си е отивал. Друг е въпросът, че трябва да изминат поне сто години, за да се роди втори Марко Семов. А иначe незаменими хора няма. Това, че той ще останe в платинената съкровищница на философията и културологията на България е ясно, както е ясно, чe никаква промяна няма да има. А това беше ясно и за него! Защото беше един интелектуален гигант, а това напоследък е доста рядко явление. Беше чужд на всякакво раболепие и помпозност. Горд, честен, със самочувствието на единак, той приживе си създаде ореола на избраник. Скромен, защото имаше природен финес, твърд и устойчив, защото безумно вярваше в себе си, не от тщеславие, а от самоувереността на единствените. Компаньон-омайник, той правеше събеседниците си душеприказчици.Умееше да слуша, имаше вяра в другия. Пиеше като младенец. Когато си тръгваше, компанията оставаше с надеждата за неговото завръщане.Той ограби интелектуалния елит на България векове напред, защото друг Марко Семов ще се роди след много интелектуални натрупвания, които от друга страна почти нямат почва у нас.
Това не го пиша с привкуса на вродения си скепцис, а с тъгата на човек, който отчасти разбира живота. Марко беше театрален запалянко.След мои представления, заедно със сина му Наско оставахме до късно на няколко романтични чашки и разговаряхме за пиесата и за миговете от живота. Тогава се прокрадваше неговата пословична ненатрапчива мъдрост, която спояваше отчасти възникнали спорове. Марко носеше винаги рицарската одежда на широко скроен човек, вярващ във възвишеното. Той се отличаваше с неподкупността си - все по-рядко явление. Усмихнат, но елегантно сдържан, разговорчив, но смълчан в себе си. Далеч беше от тези, които макар и с безпомощно перо, твърдяха, че писането за тях е живот. На фона на тези глупости се открояваше неговото съвършенство на творец.
Българийо, раждай повече такива чада, за де те има!
Отмина време откакто Марко Семов не е тук. Излишно е за използвам евтините клишета, с които се пълнеха главите на хората, че той е тук, че е между нас, че никога не си е отивал. Друг е въпросът, че трябва да изминат поне сто години, за да се роди втори Марко Семов. А иначe незаменими хора няма. Това, че той ще останe в платинената съкровищница на философията и културологията на България е ясно, както е ясно, чe никаква промяна няма да има. А това беше ясно и за него! Защото беше един интелектуален гигант, а това напоследък е доста рядко явление. Беше чужд на всякакво раболепие и помпозност. Горд, честен, със самочувствието на единак, той приживе си създаде ореола на избраник. Скромен, защото имаше природен финес, твърд и устойчив, защото безумно вярваше в себе си, не от тщеславие, а от самоувереността на единствените. Компаньон-омайник, той правеше събеседниците си душеприказчици.Умееше да слуша, имаше вяра в другия. Пиеше като младенец. Когато си тръгваше, компанията оставаше с надеждата за неговото завръщане.Той ограби интелектуалния елит на България векове напред, защото друг Марко Семов ще се роди след много интелектуални натрупвания, които от друга страна почти нямат почва у нас.
Това не го пиша с привкуса на вродения си скепцис, а с тъгата на човек, който отчасти разбира живота. Марко беше театрален запалянко.След мои представления, заедно със сина му Наско оставахме до късно на няколко романтични чашки и разговаряхме за пиесата и за миговете от живота. Тогава се прокрадваше неговата пословична ненатрапчива мъдрост, която спояваше отчасти възникнали спорове. Марко носеше винаги рицарската одежда на широко скроен човек, вярващ във възвишеното. Той се отличаваше с неподкупността си - все по-рядко явление. Усмихнат, но елегантно сдържан, разговорчив, но смълчан в себе си. Далеч беше от тези, които макар и с безпомощно перо, твърдяха, че писането за тях е живот. На фона на тези глупости се открояваше неговото съвършенство на творец.
Българийо, раждай повече такива чада, за де те има!
